Megi Georgieva's Other Albums

Megi Georgieva's Album: Снимки на стена

1 266 снимки
кликни да оцениш
, Всеки може да бъде унищожен и прероден с думи. В началото си мислех, че съм всичко друго, но не и неговата жена. После, бавно ставах негова и след време, бях прислужницата, която го чака у дома. Сготвила любимото му ястие и прилежно изчистила цялата къща. Прибираше се и минаваше през мен, като призрак, след, което сядаше на масата, ядеше, изкъпваше се и си лягаше. Вече не си говорихме, нямахме теми, а за нежна целувка и дума да не става. Аз бях сигурността в животът му. Той знаеше, че винаги, ще го чакам и ще изтърпя всичките му настроения, тихо и сломено. Сутрин ставаше и заминаваше за работа, без да ме буди и не, защото искаше да ме гледа как спа, а от непотребност. Губеше ме, а аз търпеливо чаках промяната и тя се случи. Заминах, без да му казвам, а той дори не забеляза, че ме няма. Нали му бях сготвила, ризите, бяха добре сгънати по местата им, а мен кучета ме яли. Сигурно е помислил, че ще се върна и се върнах само да си взема нещата, но не и спомените. От тогава не вярвам на клетви и на мили думи, изречени от мъж. Мъжете са, странни и толкова нелогични в действията си, не мислещи за жените, които имат до себе си. Баба ми, често ми повтаряше, че любовта в днешно време се е превърнала в интерес. Не сме се борили за нея, отказвали сме се при първата спънка и сме я оставяли. Намирали сме успокоение в самотата, която е стояла в душите ни. Така ни е било по-сигурно. Не сме били готови да даваме максималното от себе си, а какво оставало за невъзможното. Примирявали сме с минималното от страх да не изгубим и него. Донякъде беше права и сега за това не се влюбвам, за това станах и лоша жена. Биха ме нарекли ,,лека‘‘ , но аз не търся сродна душа, тъй като никой не гледа в душата на другият. Какъв е смисълът да позволяваш на всеки да се добира до най-съкровеното ти, след като няма да го оцени и ще си замине? Познавам щастливи двойки, но те просто свикват един с друг и любовта си заминава. Остава уважението. Аз не искам да съм само уважавана, а и обичана, желана. Не искам да съм даденост, а животоспасяваща нужда на някого. Не мечтая да ме носи на ръце, но поне да бъде човек. Хора сме, но не сме човеци. Превърнахме се в роботи без чувства. Лъжем се един друг и казваме, че сме щастливи, а вечер пак сме сами. Не искам, просто да бъда в нечие легло за една нощ, а просто малко нежност, любов никой не може да ми даде. Дават ми само празни надежди, а те са най-лошото, което може да се даде на една жена. Една сватба не променя нищо, нито пък някакъв си годежен пръстен. Твърдо против сватбите съм, за мен те са все едно да кажеш на някого, че си негов, че си предмет без душа. А аз съм жива от плът и кръв, чувствам, желая, копнея и мечтая. Никой на никого не принадлежи, никой не е длъжен на никой. Не можеш да задържиш някого, само защото ти искаш. Когато някой пожелае да си тръгне от теб, ще го направи, независимо дали, ще плачеш и ще крещиш след него. Независимо, дали са приятелите ти или твоят възлюбен. Можеш да дадеш само доверието си, нищо повече и да се надяваш силно, никога да не те предадат. Живота ни сблъсква с много хора, някой остават следи, а други, дори не помниш, че са били част от него или просто не искаш да се сещаш за тях. Това не променя факта, че вечерта си сам, дори и да си с любим човек в леглото , в мислите си си само ти, отново сам. Опитвам се да не бъда добра, но, ако стана лоша, ще ме заклеймят, а ако остана добра, ще ме използват. Хората са странни птици, които, не могат да летят, но някак си успяват да мечтаят за дребните неща, които толкова силно искат да им се случат. Да бъдат обичани, желани, ценени, искани, вярващи и възможно да сведат до минимум самотата си. Тя, самотата не е лоша, но хората ги е страх да променят, навиците си, отново от страх да не изгубят и малкото, което имат. Колко сме тъжни само, а изглеждаме толкова щастливи с широките си усмивки. Човек се уморява да бъде, ,,щастлив‘‘ сред хора, които, дори не ги интересува за него. Опитваме се да впечатляваме всеки, а дори не знаем защо. Обществото ни кара да бъдем такива. Аз вярвам в любовта, в моята любов, към самата себе си. Всяка друга любов е временна, някак си. Наистина желая да бъда обичана, но не междинно, било то за месеци или няколко години. Любовта трае вечно, но не и един към друг. Свикваме с човекът до нас, а това е толкова страшно. Свикнеш ли с някого, значи си изгубил всичко. Моята любов към мен е вечна, само тя. Отчайвала съм се не един път, но вярвам в себе си, винаги намирам сили да продължа напред, след всяко предателство и загуба на скъп човек. Длъжна съм да продължа напред, отново, заради самата мен. Това сигурно ме прави егоист, до някъде, но, ако аз не се ценя и пазя, никой няма да го направи за мен. Всички рано или късно,поемат по път, толкова различен от твоят. И отново оставаме сами, колкото и да песимистично. Вярвам в любовта, но към самата себе си и ще си остана вярна, това е.'' Из ,,Последвай ме'' - Александър Глог Show more