ЮЛИ
1.
Къде да се спася от слънцето на юли?
Най-силното – от сто години непознато…
Пресичам сенките на запустели улици –
провинциални столици на лятото.
Във тази светлина – навсякъде, без изход –
аз виждам стъпките на старите поети
и минало, и бъдеще сега са толкоз близо –
като запалените факли на дърветата.
В годините най-дълго оцеляват
такива дни – затрупани в душата
от думите, с които съчинявах
любовни оди на щурците за земята.
2.
Разбирах, че животът си отива –
по-празен от изпитите бутилки –
и кожата му – сбръчкана – се свива,
както цветът се свива във костилка.
Светът е щедър само към малцина.
Отдавна щях да се превърна в мравка,
ако не чувах нощем през комина
плача (или смеха) на кукумявка.
Тогаз навличах вълчата си кожа
и гонех думите – овчиците плашливи…
Очите ми – два зачервени ножа –
осъмваха със блясъци щастливи.
3.
Залутано сред сухите дървета,
вървеше времето – с краката си кокоши –
и зимата премина през сърцето,
обута в остри ледени галоши.
Във къщата на самотата има –
аз знаех – ключе, скрито във сандъка,
а издълбаното във златото му име
е заклинание за щастие и мъка.
До дъно вехториите прерових –
подобно плъх сред купищата стари
на спомени, надежди и отрови…
Намерих го! А то ръката ми опари.
[URL=http://smayliki.ru/smilie-393088935.html][IMG]http://s4.rimg.info/12f63e5caeb8d52021a0229ecccfbe35.gif[/IMG][/URL]
