Едногодишно тревисто растение с характерен аромат. Стъблото е 20 – 60 см високо, четириръбесто, разклонено от основата.Листата на босилека са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, 3 – 5 см дълги и 2 – 2.5 см широки, почти целокрайни или с редки зъбчета. Съцветието е прекъснато класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Тичинките стърчат навън от венчето. Плодът на босилека след узряване се разпада на 4 черно-кафяви орехчета. Цъфти през юли и август.
Спазмолитично и карминативно /газогонно/. Босилекът се употребява при задух, кашлица , възпаление на простатата ,бъбреците и пикочния мехур , газове, безсъние , диария.
Притежава антиспастично действие при хроничен бронхит с изразен бронхоспазъм (кашлица, коклюш).
Усилва сърдечната дейност при заболявания на миокарда.
Според българската народна медицина сок от пресни листа на босилек се използват при гнойни възпаления на средното ухо, както и при труднозаздравяващи рани.
• възбуждане на апетита, лечение на хронични колити, гастрити и ентерити
• при кашлица и бронхиална астма
• при възпаление на пикочните пътища, зъбобол, хрема, ангина.
Може да се използва при:
инфекции на дихателните пътища,
• варикозни вени ,
• гастрит,
• хепатит,
• цистопиелонефрит,
• затлъстяване ,
• екземи ,
• ревматизъм ,
• полова слабост ,
• невроза ,
• безсъние .
Босилекът най-често използува като запарка. Единична доза — една пълна чаена лъжичка де една йзравнена супена лъжица,' залята с една чаша вряща вода, запарена 10 мин и след това прецедена през марля. У нас в народната медицина се използува запарка от цялото растение и семената му: една супена лъжица на чаша вряща вода, която се изпива на 3 пъти през деня преди ядене или вечер преди лягане. Чай, приготвен от листата и цветовете на босилека и мащерка в равни количества, се използува като успокояващо средство. Отвара от босилек с оцет и сол се използува за жабурене на устата при възпаление на венците.
Семената на босилека съдържат слаби антибиотични вещества, които когато се използват като лапа, помагат за предотвратяване на инфекции на кожата и за заздравяването на малки рани по кожата. Босилекът се използва също и в някои кожни мехлеми и помага за лечението на акне.
Чаят, както се смята, действа отпускащо, а когато се приема вечер, подобрява съня.
Дъвченето на няколко листа преди хранене помага за стимулиране на апетита; чаят приет след хранене подпомага храносмилането чрез
увеличаване потока на стомашни сокове, намаляване на газовете и подуването на корема.
Използвани лечебни средства.
Тинктурите могат да се комбинират с дървото Ранилист (Betonica gen.) и превара (Scuttelaria) за нервни състояния или с оман и исоп за кашлица и бронхит.
Етерично масло се разрежда и се използва за намаляване запушването на синусите и носа, спомага за релаксацията и подобряване на настроението. Маслото може да бъде добавено към ваната при нервно изтощение, умствена умора, меланхолия или безпокойство. Може да се използва с неутрално масло за разтриване на гърдите при астма или бронхит, или като масажно масло, когато се комбинира с други масла при нервна слабост или като инсектен репелент (срещу насекоми).
В китайската медицина, босилекът се използва за нарушения в бъбречната функция , язви на венците и като кръвоспиращо средство преди и след раждането.
В Аюрведическата медицина, сокът се препоръчва при ухапване от отровна змия; като цялостен тоник; за студени тръпки, кашлица, ревматоиден артрит, липса на апетит, кожни проблеми, аменорея и дисменорея, малария, болки в ухото, но основно се използва в случаите на повишена температура.
Външно приложение
Препоръчва се за жабурене при зъбобол и за гаргара приболки в гърлото , за налагане при кожни обриви, за бани (в примес с мащерка и мента във ваната), при нервни разстройства. Сокът се препоръчва при гнойно възпаление на средното ухо.
Вътрешно приложение
1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно, подсладено с мед.