Имало преди много години голямо ябълково дърво.Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден.Катерело се до върха му,ядяло ябълките му,почивало си под сянката му.То обичало дървото и дървото обичало момчето да идва при него. Минали години , момчето пораснало и вече не идвало толкова често. Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно. - Ела да си поиграеш с мен - казало дървото. - Аз вече не съм дете и не си играя с дървета - отговорило момчето. - Искам играчки, а за тях ми трябват пари. - Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш, можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари. Момчето се оживило.Награбило всички ябълки от дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало.Така дървото останало тъжно и самотно. Един ден момчето, което вече било пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце. - Ела да си играем . -Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща . Можеш ли да ми помогнеш ? - Съжалявам , но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш , за си направиш свой дом. Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив.После пак дълго време не се появил . Дървото си стояло самотно и тъжно. Мъжът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види. - Ела да си играем ! - Остарявам.Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш? Използвай ствола ми, за да си направиш лодка. С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив. И така , мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил. Дошъл едва след много години. - Прости ми , момчето ми . Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха... - Няма проблем , аз и без това нямам зъби да ги ям. - Нямам и стъбло , по което да се катериш. - Твърде стар съм за това. - Настина нищо не мога да ти дам.Само един пън ми остана - казало дървото със сълзи на очи. - Нищо не ми трябва . Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години. - Добре ! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка. Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи. Това всъщност е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители.Когато сме малки, ние обичаме да си играем с мама и татко.После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само, когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко, за да бъдем щастливи. Може би мислите , че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителите си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато е вече в е късно....
Имало преди много години голямо ябълково дърво.Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден.Катерело се до върха му,ядяло ябълките му,почивало си под сянката му.То обичало дървото и дървото обичало момчето да идва при него. Минали години , момчето пораснало и вече не идвало толкова често. Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно. - Ела да си поиграеш с мен - казало дървото. - Аз вече не съм дете и не си играя с дървета - отговорило момчето. - Искам играчки, а за тях ми трябват пари. - Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш, можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари. Момчето се оживило.Награбило всички ябълки от дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало.Така дървото останало тъжно и самотно. Един ден момчето, което вече било пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце. - Ела да си играем . -Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща . Можеш ли да ми помогнеш ? - Съжалявам , но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш , за си направиш свой дом. Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив.После пак дълго време не се появил . Дървото си стояло самотно и тъжно. Мъжът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види. - Ела да си играем ! - Остарявам.Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш? Използвай ствола ми, за да си направиш лодка. С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив. И така , мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил. Дошъл едва след много години. - Прости ми , момчето ми . Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха... - Няма проблем , аз и без това нямам зъби да ги ям. - Нямам и стъбло , по което да се катериш. - Твърде стар съм за това. - Настина нищо не мога да ти дам.Само един пън ми остана - казало дървото със сълзи на очи. - Нищо не ми трябва . Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години. - Добре ! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка. Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи. Това всъщност е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители.Когато сме малки, ние обичаме да си играем с мама и татко.После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само, когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко, за да бъдем щастливи. Може би мислите , че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителите си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато е вече в е късно....
