Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално коренище. Стъблата са 30 до 60 см високи, приповдигащи се или изправени, четириръбести, кухи, прости, по-рядко разклонени. Листата са срещуположни, сърцевидно-яйцевидни, 3 – 8 см дълги, на върха заострени, по края назъбени. Цветовете са бели, разположени в прешлени в пазвите на горните листа. Чашката е звънчевидна, с 5 жилки и 5 почти еднакви зъбчета. Венчето е двуустно, 2 – 2.5 см дълго. Тичинките са 4, разположени под горната устна. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти април – юли.
Расте по буренливи места , край пътища и огради сравнително рядко, предимно в Югозападна България.
Употребяема част:
Използват се цветовете (Flores Lamii aLbi sine calycibus). Събира се само венчето без чашката.
Действие:
Кръвоспиращо (скъсява времето на кръвосъсирване).
Цветовете на бялата мъртва коприва се прилагат като кръвоспиращо и адстрингентно средство при кръвотечения (от матката, белия дроб, носа, хемороиди и др.) и при възпаления (на бъбреците, бронхите, кожата и др.). Използват се и при бяло течение у жената, при трудно уриниране у старци, при спазми на бронхите и на пикочните пътища, при безсъние, кожни обриви, циреи, диария и др.
Запарка от 4 чаени лъжици сухи листа на 250 см3 вряща вода се изпива за 1 ден.
Младите листа се използват за салата.