Виждам, че един от най- големите проблеми, от които хората страдат, е хабенето на ценната си мисловна енергия в мисли, чувства и вярвания, които по никакъв начин не ги приближават до техните желания.
Притеснението си е чиста загуба на ресурси. Депресията е загуба на ресурси. Създаването на различни извинения е загуба на ресурси. И въпреки, че хората знаят това, те продължават да влагат менталната си енергия в тази насока.
Мисля, че основната причина хората да правят това е, че не са тренирали умовете си, за да могат да ги използват добре. Те в повечето случаи са като отвързани кучета, които се изхождат по килима и дъвчат мебелите. И техните собственици (ние) им позволяваме да правят това. И следователно страдат от различни видове последствия: финансови, интимни, здравословни и т.н. Неопитоменият ум често ни доставя слаби и негативни резултати. И кой е виновен за това? Собственикът му разбира се.
Когато хванете ума си да прави нещо, което съзнателно не харесвате, като безсмислена тревога например, позволявате ли му да продължи да го прави? Ако отговорът е да, то със сигурност привличате още от същото. И тъй като тревогата от какъвто и да било характер е особено непродуктивна и лишена от смисъл, е далеч по-добре да кажете на ума си, че поведението му е неприемливо и да го насочите в друга посока.
Можете да започнете като привлечете вниманието на ума си и му кажете да спре. Когато го хванете да прави нещо, което не ви харесва, то горещо ви препоръчвам да му кажете следното:
“Престани да правиш това. Не е правилно. Спри веднага.”
След което, незабавно го инструктирайте да направи това, което искате:
“Престани да се въртиш в кръг. Имаме проблем за разрешаване, така че ти казвам да се справиш с него по начин, който ме задоволява. Ето ги фактите… Ето и какви са желаните от мен резултати… Сега дай най-доброто от себе си, за да намерим максимално ефективно решение и да получим оптимален ефект. Зная, че си брилянтен. Това е факт. Постави всичките си сто милиарда неврона в действие и намери изход от ситуацията по начина, който ти казах да го направиш. Работи и ми поднеси необходимата информация тогава, когато си готов.”
Ще останете изненадани от това, което ще последва.
Ако умът ви хаби енергията ви в притеснение, страх, гняв, самота или разсейване, то най-вероятно не сте му дали задача, която да отговаря на статута му. В края на краищата, той е един уникален суперкомпютър, който се нуждае от добро предизвикателство. Мозъкът ви е създаден с цел да разрешава по един чудесен начин всякакви проблеми. Това, което е нужно, е да му дадете поле за изява. Впрегнете стоте билиона неврона в работа с положителен отенък. В противен случай не се изненадвайте, че се държи като кученце, което е било пренебрегвано достатъчно дълго време, и което прави всичко възможно да привлече вниманието на стопанина си (с миризливо петно на килима да кажем).
Може да не успявате да контролирате съзнателно ума си в по-голямата част от времето, но определено можете да поемате контрол върху него в определени себеразрушаващи ситуации.
Не позволявайте на недобре обучения си ум да сдъвче менталната ви мебелировка. Когато го направи, му дайте малко по-груба любов. Бъдете твърди с него и му кажете възможно най-ясно какво бихте искали точно да направи. Тренирайте го да се държи добре.
Добре обученият ум е като добре обученото куче. Вместо да се борите с него и да се дразните на невменяемото му присъствие, можете да се отпуснете и да се наслаждавате, приемайки любовта му.
Продължавайте с обучението. Когато ви поднесе разрешение на даден казус, дайде му обратна връзка, кажете му дали е задоволил критериите ви и дали е покрил всички интелигентни възможности за това.
И когато това наистина се случи го похвалете. Кажете му следното:
loading...
“Чудесно! Прекрасно дори! Справи се повече от добре! Това е точно, каквото исках да видя. Добро момче!”
Правете това до степен, в която буквално да почувствате положителна емоция. Наградете ума си, че е направил това, което съзнателно сте му наредили да стори. “Много добре! Ти успя! Браво!”
Какво точно ви поднесе ума ви последно? Наградихте ли го за добре свършената работа? Или го приехте за даденост? Нали знаете какво се случва с хората, които приемаме за даденост? Стават по-мързеливи и отпуснати. Нима искате това да се случи и с вашия ум?
Но нека видим как можем да комуникираме с него, когато задачата, която сме му възложили не е изпълнена максимално добре”
“Така, виждам, че си достигнал до идея, която може да ни донесе доход от $Х. Аз, обаче, вече зная, че си способен на това, така че ти възложих да създадеш друга идея, с която да привлечем $5Х. Намери начин това да се случи. Един проект, една идея. Зная, че не си го правил преди, но също така вярвам, че си достатъчно интелигентен, за да се справиш. И двамата знаем, че е възможно, и че има начин да се направи. Ако е нужно да замениш някои негативни вярвания с други, то имаш разрешението ми да го направиш, но недей да нарушаваш ценностите ми. Решението трябва да бъде честно, етично и заслужаващо уважение. Направи го. Зная, че можеш!”
Стремете се да поддържате умовете си заети със задачи, които са свързани с постигане на целите и желанията ви. Те обичат това, все пак сте заедно в играта и те също ще се насладят на постигането на въпросната цел. Но тренировката трябва да продължава всекидневно и наградите след добре свършената работа са също от важно значение.
Може да ви изглежда малко странно (шизофренично дори) да се обръщате към ума си като отделна същност, която да тренирате, за да се представя по-добре с всеки изминал ден. Но наистина ли е толкова странно? Атлетите тренират мускулите си по подобен начин и този подход работи доста добре за голяма част от тях.
В миналото имах навика да отделям огромно количество енергия за решаване на задачите на съзнателно ниво. Сега подходът ми е по- скоро нещо като креативен съюз между съзнанието и подсъзнанието ми. Задавам голяма част от задачите на подсъзнанието си, включително и писането на подобни статии. Осъзнаващата част от мен е особено спокойна, когато пиша. Връзката с подсъзнанието ми е силна и пръстите ми се движат по клавиатурата, комуникирайки си с него без каквото и да било напрежение. Това се случва, тъй като съм отделил години наред, за да тренирам ума си по този начин. Поради тази причина в момента мога да му кажа да напише нова статия и той ще го направи на подсъзнателно ниво, докато мислещото ми аз си почива. Същото е и с това да научиш едно куче да гони топка. То го прави автоматично, защото е тренирано да го прави и не е нужно да мисли за това. Просто го прави.
В главата си имате един невероятен суперкомпютър, на който можете да поверите всяка една задача или проблем за разрешаване. Той ще се заеме с нея и ще работи един вид на заден план, докато не се появи решение, което да ви поднесе. Това работи за бизнес начинания, за финансови, социални и интимни предизвикателства.
Опитайте и вижте как умът ви може да работи по същия начин и за вас. Ако си позволите да започнете да го третирате като суперкомпютър, който се нуждае от наблюдение и тренировка, съм сигурен, че ще харесате резултата от това. Умът ви със сигурност е способен да създаде изобилие, щастие и радост в живота ви.
Можете да имате всичко, което пожелаете. Вашият ум е брилянтен. Инструктирайте го правилно и точно. И го награждавайте и до настройвате добре, когато е нужно.
Източник: http://www.stevepavlina.com/ Превод: Георги Жеков
От Ilian Hris