Публикувано:8 април 2015 г.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им
той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте
такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди
други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - З а
вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че
моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките,
защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен
похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих
гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се
оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Show more
Отбелязани:
