Публикувано:9 март 2015 г.
Истината е някъде там и по средата...
Май започвам да си
отговарям на въпроса - защо масово хората все по-трудно издържат да
бъдат заедно дълго време - приятели, любовници, семейства...всички -
защото объркани от розови романи и глуповати фантазии, си мислим, че
близкият човек ни е пратен за щастие - за глезене, потупване по рамото и
одобрение. А всъщност близките хора са ни пратени, за да издържим
някакъв изпит заедно в този живот, да преборим кармата си и да се
извисим. Бли зките хора са ни пратени да
бъдат наши палачи, за да вървим нагоре по пътя, а това става само когато
се нараняваме, когато ни боли, когато сме неразбрани, когато си крещим,
когато се бунтуваме.
Близкият човек не ти е пратен, за да ходите
на кино или почивка, той е тук за да те отведе до някоя част от самият
теб, която не познаваш - може да я харесаш или пък не - все едно, той
няма да е виновен.
Разбирате ли - близкият човек има мисия. И тя
далеч не се е договаряла с вашите мечти или фантазии. Близкият човек е
този, който трябва да приемеш и обичаш, дори когато не е точно онова,
което си очаквал, защото отвъд нас има по-висши сили - и те ни пращат
хората, чрез които да вземем уроците си и да продължим напред!
Остават заедно не хората, чиито живот е непрекъснато красив, а тези
които са осъзнали, че красотата на живота е в умението цял живот да
градиш ЗАЕДНОСТ...
Show more
Отбелязани:
